От седмици стотици хиляди чехи демонстрират срещу своя премиер Андрей Бабиш.

От седмици стотици хиляди чехи показват против своя премиер Андрей Бабиш. Освен министър-председател той е и един от най-богатите хора в Чехия. Как е забогатял ли? Още по комунистическо време като член на Партията той е бил управител на чехословашката държавна външнотърговска компания Petrimex. По негова концепция компанията основава друга компания - Agrofert, която по-късно е добита от съмнителни швейцарски вложители. За тях Бабиш споделя, че били другари още от учебно заведение. Много скоро обаче той става едноличен притежател на компанията. После Бабиш придобива медийни компании и навлиза в политиката. А от началото на юни 2019 година чешката прокуратура го проверява за данъчна машинация, корист с държавни дотации и непозволено консумиране на средства от Кохезионния фонд на Европейски Съюз по времето, когато е бил финансов министър и министър председател на страната.

Бабиш е въплъщение на начина, по който в Източна и Югоизточна Европа се прави политика. Парите са власт. Който има пари, желае власт. А който има власт, знае чудесно, че с цел да я задържи, му трябват пари. Например с цел да си купи медии. След измененията най-добре и най-бързо го схванаха пременилите се комунисти. Така по неведоми пътища те бързо натрупаха персонално благосъстояние с държавни и партийни пари. Новите богаташи бяха старите комунисти, които използваха тези пари, с цел да останат във властта като нови социалдемократи - както се случи да вземем за пример в Румъния и България.
С помощта на европейските пари
Появилите се след тях партии, определящи се като цивилен и консервативни (например " Фидес "  на унгарския министър председател Орбан), бързо научиха разпоредбите на играта. Осигурявайки целеустремено на свои доверени хора държавни поръчки, обилно гарнирани с европейски дотации, те си сътвориха свои лични олигарси.

Най-яркият пример в Унгария е известният като " национален газовик " Лоринц Месарош. В близкото минало довереникът на Орбан е имал дребна компания за газифициране, а през днешния ден - сходно на Бабиш - е вторият най-богат човек в Унгария. И въпреки всичко има една основна разлика сред двамата: чешкият олигарх разполага с действителна власт, а Месарош знае чудесно, че дължи всичко на Орбан. Унгарският министър председател не търпи никакви политически упоритости у своите протежета. Медийният магнат Лайош Шимичка го знае доста добре. Той дълго време отговаряше за финансите на " Фидес ". Но след като се скара с Орбан, звездата му залезе небрежно. Накратко: по тези европейски ширини не олигарсите дефинират политиката, а политиката дефинира олигарсите.

Пряко свързани с властта на олигарсите са кохезионните фондове на Европейски Съюз. Всъщност тези пари са замислени от Брюксел като средство в битката срещу изоставането на по-бедните страни членки. С тяхна помощ те би трябвало да догонят в икономическото си развитие по-богатите страни от Общността. Оттук идва и терминът " кохезия ". Едновременно с това този тип финансиране би трябвало да предизвиква и демокрацията, пазарната стопанска система и правовата държавност. Поне по този начин е на книга. 

В страните от Югоизточна Европа обаче бързо откриха, че забележителна част от тези средства, които постоянно се харчат за инфраструктурни планове, в последна сметка отиват у огромни западноевропейски компании, които имат нужните ноу-хау, конкурентоспособност и капацитет да печелят съответните публични поръчки. Тоест една част от това финансиране се връща обратно в Западна Европа. 

Оказва се, че раждането на олигарсите в Централна и Източна Европа се дължи частично и на опитите въпросните европари да останат напълно в страните, за които са планувани. В Унгария да вземем за пример напълно съзнателно държавното управление си сътвори политически лоялни, крупни предприемачи, които печелят съмнително постоянно огромни държавни поръчки. Премиерът Орбан дефинира това като " неомеркантилизъм " (фазата, в която в Европа се създаваха национални промишлености благодарение на протекционистки митнически бариери). Ако желаете, наречете го и " патриотична корупция ".

 

Нека спрем дъжда от европейски пари!

Лично аз нямам доверие, че в дълготраен проект умуването как да се задържат тези пари в източноевропейските страни ще докара до основаването на конкурентоспособна стопанска система. Европейски Съюз пък, наподобява, към този момент е решил, че концепцията за конвергенция в сферата на полезностите просто не действа: в идващия бюджет ще бъдат подпомагани не най-бедните, а политически правилните - например по въпроса за приема на бежанци.

Нека спрем целия дъжд от европейски пари! Защото той прави Брюксел да наподобява по-голям, в сравнение с е в действителност. Освен това в доста страни членки въпросното финансиране изкривява икономическите и политическите процеси. Ние, източноевропейците, към този момент догонваме Запада - в това число с помощта на европейските пари. Но е пристигнало времето да се откажем от този механизъм. И да развием предприемаческа просвета, която ще цени нововъведенията и смелостта, а не жаждата за власт и политическата преданост.